fbpx

Проблемите затъмняват ползите

Макар че много организации разбират колко е важно да бъдат осигурени работни места за хората с увреждания, все още и работодателите, и самите хора с увреждания са изправени пред сериозни предизвикателства и бариери.

Интеграцията на хората с увреждания е двустранен процес, а достъпът до пазара на труда трябва да се разглежда като отговорност и на двете страни. Премахването на физическите пречки пред хората с увреждания в повечето случаи е по-незначителният проблем. Големият проблем е, че повечето мениджъри не знаят как или направо се страхуват да общуват с хора с увреждания, а именно те са първите, с които кандидатите за работа се срещат. За да може тази група да бъде обучена и да разбира ползите от многообразието на работното място, са необходими трайно установени практики и стратегии за наемане на хора с увреждания. Представители на бизнеса признават, че в много случаи мениджърите по човешки ресурси търсят да наемат хора, които няма да се нуждаят от дълго обучение и инвестиции.

Факти и предразсъдъци

Най-сериозната бариера, пред която се изправят хората с увреждания, е свързана с начина, по който биват възприемани от околните. За съжаление, отношението към тях и по-специално към хората с психични заболявания, априори е отрицателно. Затова и малцина са онези, които се решават да оповестят подобно увреждане при интервю за работа. Другите увреждания не се оповестяват, тъй като съответният човек се опасява, че кандидатурата му няма да бъде разгледана като равностойна или ще го възприемат като опит за получаване на преференциално третиране. Много работодатели се страхуват, че хората с увреждания няма да бъдат достатъчно ефективни и ще се наложи колегите им да вършат част от тяхната работа. Проучванията обаче показват друго – наетите лица с увреждания често са по-продуктивни и по-надеждни от колегите си без увреждания, както и че при тях текучеството е много по-малко. Това означава, че вложените в тях инвестиции са максимално ефективни и се възвръщат много по-бързо, отколкото, ако всяка година се инвестира за обучение на лица без увреждания, които скоро след това напускат по една или друга причина. Друго разпространено схващане е, че хората с увреждания са подходящи само за нискоквалифициран труд и не могат да се издигат във фирмата. Изследванията отново показват, че това не е така – голяма част от хората с увреждания имат нужното образование и квалификация, показват и желание за по-нататъшно усъвършенстване и израстване в кариерата.

Защо всеки мениджър трябва да иска хора с увреждания в своя екип?

В настоящата икономическа ситуация бизнесът страда от липсата на добре подготвени и мотивирани кадри, които бързо да се приспособяват към новите изисквания на пазара. Хората с увреждания са част от неизползвания пазар на хора с различни умения на различни нива. От друга страна, клиентите стават все по-взискателни, а компаниите трябва да отговарят на техните нужди. Многобройни проучвания показват, че разнообразните, хетерогенни екипи насърчават творчеството, иновациите и по-доброто вземане на решения. Хората с увреждания могат да дадат своя принос към многообразието на мисълта, защото носят свежа перспектива, и така да допринесат за иновациите на работното място. Ако хора с увреждания работят за вас, това би могло да ви помогне да разберете по-добре как да работите с клиенти с увреждания и така да получите предимство пред вашите конкуренти.

Демографският срив в европейските страни поставя в нови условия пенсионното осигуряване, пазара на труда, здравеопазването, социалното подпомагане и услуги и другите социални дейности. Всичко това налага преориентация на пазара на труда в посока към повишаване на възрастовата граница за пенсиониране и по-ефективно използване на остатъчната работоспособност на хората с увреждания в трудоспособна възраст.
Кои са основните ползи и затруднения за работодателите при работата им с хора с увреждания:

  • При наемане на хора с увреждания работодателите у нас ползват значителни преференции, установени със съответните нормативни документи;
  • Работодателите, наели на работа хора с увреждания, имат значително по-малко проблеми с текучеството;
  • За някои дейности работниците с увреждания развиват в значителна степен компенсаторни възможности, които са рядко качество за работната сила, предлагана на пазара на труда;
  • Работниците с увреждания, особено тези с по-голям трудов стаж, имат традиционно добро отношение към важни въпроси от производството - качество, спазване на поръчания срок, икономия на материали и енергия, стриктно спазване на технологията и предписанията и др.;
  • Работодателите на хора с увреждания имат по-голям престиж в обществото, ползват се с по-голямо доверие сред кредиторите, държавните институции, обществените организации, особено тези с контролни и разрешителни функции;
  • Работодателите, наели на работа хора с увреждания, имат по-широко поле за действие при привличане на инвестиции от европейските и други фондове.

Неудобствата, причинени от включването на хората с увреждания в трудовите колективи, са непостоянна величина и зависят от характера на предприятието. Проблем за малките и средните фирми е съвместяването на дейности, при които всеки физически здрав работник (служител) може да се включи в изпълнението на инцидентно възникнали задачи (товаро-разтоварни операции, срочни ремонти, извънредна работа и др.).
Неудобства произтичат и от нормативната уредба, която позволява ползване на преференции от хората с увреждания, наети по трудов договор, без да предвижда компенсации за работодателя, например удълженият основен годишен отпуск, ограничената възможност за промяна в трудовото правоотношение и др. Не е изключение злоупотребата със състоянието на лицата с увреждания с цел получаване на неправомерни облаги и предимства.
Налагат се и по-големи грижи от страна на работодателя за здравето и комфорта на хората с увреждания, някои от които изискват допълнителни средства и постоянни профилактични мерки. Липсва достатъчен административен капацитет за разработка на проекти, свързани с упражняване на правото на труд от хората с увреждания, преди всичко в малките и средните стопански фирми. Този фактор се утежнява от някои бюрократични препятствия, поставяни пред работодателите при ползване на целевите преференции. От казаното дотук се налага изводът, че всяка стопанска организация с добри позиции на пазара няма да загуби от прецизирано наемане на хора с увреждания. Напротив, ще получи значителни предимства, по-ярко изразени при кандидатстване за финансиране по проекти. Пътят към европейските пазари на стоки и услуги минава през реалното прилагане правото на труд от хората с увреждания, основано на европейския социален модел.

Законът за интеграция на хората с увреждания предвижда 50 процента от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово правоотношение в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания да се осигуряват от републиканския бюджет. Всички те следва да бъдат структури на национално представителните организации на хората с увреждания и за хората с увреждания. Съгласно Правилника за прилагане на ЗИХУ работодателят, ползващ преференцията, внася ежемесечно в НАП пълния размер на дължимите осигурителни вноски, след което чрез Агенцията за хората с увреждания петдесет на сто от тях се възстановяват на специализираните предприятия и тридесет на сто – на работодателя в обичайна среда.
Едно от най-съществените задължения на работодателя е да пригоди работното място към нуждите на лицето с увреждане – да осигури достъп до работното място, подходящо оборудване и работно време при спазване на изискванията за охрана на труда, които компенсират увреждането на лицето и му осигуряват възможност да работи. В Закона за интеграция на хората с увреждания е предвидена програма за подпомагане на този процес. Всеки работодател може да кандидатства с проект пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства в размер до 16 000 лв. (18 000 лв.) за осигуряване на достъп на лице с увреждане, адаптиране и оборудване на работното място. Осигурените активи остават собственост на работодателя. В случая държавната субсидия не се връща и върху нея няма лихви. Кандидатът трябва да има регистрирана дейност най-малко една година преди подаването на документите за финансиране; да няма изискуеми публични задължения (удостоверение от НАП); да не е получил държавни помощи общо в размер над 200 000 евро за последните три данъчни години; да няма експортно ориентирани дейности – директен експорт. Получаваните суми от Агенцията за хората с увреждания могат да се използват за осигуряване на достъп до работното място за лица с трайни увреждания (до 7 500 лв.), за приспособяване на работното място за лица с трайни увреждания (до 2 500 лв. за едно работно място), за оборудване на работното място за лица с трайни увреждания (до 6 000 лв. за едно работно място или 8 000 лв. за новоназначено лице). Отпускането на средствата от Агенцията за хората с увреждания на класираните работодатели става при условие, че след приключване на инвестиционния проект на специализираното работно място се наема лице от целевата група за срок, не по-кратък от 36 месеца. Работодателят, сключил договор по чл. 25, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, ползва редица предимства. Ако при сключване на договор с АХУ, посочените като кандидати за наемане на лица са включени и в Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с увреждания към Агенцията по заетостта (бюрата по труда), работодателят получава от държавата и не прави собствени разходи в продължение на 3 години за: минимална работна заплата; осигуровки; отпуски. Ако наетите лица не са включени в програмата или средствата по нея са изчерпани, техните заплати са за сметка на работодателя, но държавата поема заплащането на 30 % от внесените за лицето осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания. Лицата с увреждане имат гарантирана работа не по-малко от 3 години след осигуряването и оборудването на работното място, достъп до адаптирано и оборудвано работно място съобразно увреждането на лицето, заплащане в размер, не по-малък от минималната работна заплата в страната, пълен размер осигуровки.
В Закона за насърчаване на заетостта и Правилника за неговото прилагане се предвиждат специализирани мерки, които стимулират работодателите да наемат лица с намалена работоспособност. Помощ се предоставя на работодатели, разкрили нови работни места през годината и наели на тях по трудов договор на пълно работно време за срок, не по-малко от 12 месеца, безработни младежи до 29-годишна възраст с трайни увреждания, включително военноинвалиди, както и младежи от социални заведения, завършили образованието си. На безработни лица с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“, се предоставят средства от държавния бюджет за трудово възнаграждение и за социални и здравни осигуровки, но за не повече от 12 месеца. На работодатели, разкрили нови работни места и наели на тях по трудов договор на пълно или непълно работно време на временна, сезонна или почасова работа за срок, по-малък от 6 месеца, безработни лица с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“, се предоставят средства от държавния бюджет за трудово възнаграждение и за социални и здравни осигуровки, но за не повече от 6 месеца. В Закона са предвидени мерки и за стимулиране на самостоятелна трудова дейност на лицата с увреждания при преференциални условия на кредитиране. Предоставят се и стимули за активно поведение на търсещите работа лица с трайни увреждания (и регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта), които са започнали работа без нейното посредничество и финансиране на териториалната мобилност на безработните. Подпомага се и включването на лица с увреждания в специализирани програми за заетост като Национална програма „Заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания“, програмата, осигуряваща „Кредит без лихва за хора с увреждания“ и проекта „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“.
Работодателите ползват средства от републиканския бюджет в размер на 30 % от внесените от тях осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания. Работодателят, кандидатстващ по проект за финансиране и ползващ преференции за платени осигурителни вноски, трябва:
а) да е регистриран по действащото законодателство;
б) да няма изискуеми публични задължения;
в) да не е получавал държавни помощи, независимо от формата и източника им, на обща стойност, която не превишава левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото, през последните 3 години; този праг се прилага независимо от това дали помощта се финансира изцяло, или частично с ресурси на Европейската общност;
г) да не е получавал финансови средства от други източници за същата цел. Специфично изискване: работодателят да не е ползвал за това работно място преференции по реда на ЗНЗ.
Работодателите, кандидатстващи за преференции, трябва най-напред да отговарят на общите изисквания на Закона. Корпоративен данък се преотстъпва или намалява чрез намаление на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения,
2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения,
3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2;
Изпълнението на изискванията се удостоверява от данъчно задълженото лице с в годишната данъчна декларация. По Закона се преотстъпва корпоративният данък на юридическите лица – специализирани предприятия или кооперации, които са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко:
а) 20 % от персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
б) 30 % от персонала са хора с увреден слух, или
в) 30 % от персонала са хора с други увреждания. Размерът на преференцията зависи от изпълнението на изискванията за дела на хората с увреждания от общия брой на заетите:

  • при спазени изисквания – 100 % от дължимия корпоративен данък;
  • при неспазени изисквания – пропорционална част от дължимия корпоративен данък, съответстваща на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала.

Преотстъпеният данък трябва да се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината на ползване.

В Закона за корпоративното подоходно облагане е предвидено намаление на годишната данъчна основа при дарения в полза на определена група лица. Размерът зависи от статута на надарените лица:
а) до 5 % – при дарения в полза на здравни и лечебни заведения, специализирани институции за социални грижи и деца, детски ясли, градини и училища, академии, бюджетни предприятия, регистрирани в страната вероизповедания, специализирани предприятия или кооперации за хора с увреждания, БЧК, културни институти и читалища, юридически лица с нестопанска цел, фонд „Енергийна ефективност“, комуни за лечение на наркозависими; УНИЦЕФ;
б) до 15 % – при дарения за културата;
в) до 50 % – при дарения в полза на Център „Фонд за лечение на деца“, Център „Фонд за асистирана репродукция“ и/или Център „Фонд за трансплантация“.
Общият размер на облекчението не може да превишава 65 % от сумата на годишните данъчни основи.

Фондация „Светът на Мария"

Дневен център за трудови занимания за хора с интелектуални затруднения „Светове"

ул. Риккардо Ваккарини 8
София 1404, България
Тел.: 02/ 423 97 40
М: 0886 182 201
е-mail: office@mariasworld.org

Как да ни намерите

Map bg

Go to top