Подкрепената заетост се фокусира върху възможностите, а не върху уврежданията, като първо оказва подкрепа на лицето в съответствие с неговите индивидуални потребности и на второ място чрез предоставяне на консултации на работодателите.

Според дефиницията, приета от Европейския съюз, подкрепена заетост е:
„Оказване на подкрепа и помощ на хората с увреждания или други групи в неравностойно положение да получат и запазят платената си работа на отворения пазар на труда".

Подкрепената заетост е разработена в САЩ и Канада през 80-те и 90-те години. Докато в началото целта е била да се подпомагат хората с интелектуални затруднения да намерят интегрирана работа, по-късно подкрепената заетост става начин за подпомагане и на други хора, традиционно изпитващи затруднения при намирането и запазването на работа.

По тази причина възниква и идеята за коучинга. Коучингът има за задача да предложи структурирана подкрепа на човека с увреждане с цел той да бъде нает на неспециализирано работно място. Тази подкрепа може да включва обучение в конкретната работа, обучение за придобиване на социални умения, помощ при пътуването от и до дома, както и друга подкрепа, необходима, за да бъде наемането успешно както за работодателя, така и за служителя с увреждане. Моделът на коучинг допринася нещо повече от традиционната рехабилитационна практика, тъй като специалистите по коучинг предлагат помощ при адаптацията и обучението на работното място.

Днес моделът за подкрепена заетост е широко приет в международната социална практика и се прилага в подкрепа на хора с различни увреждания - физически, сетивни, психически и интелектуални увреждания, както и при затруднения от аутистичния спектър. Подкрепената заетост осигурява трудово наставничество, професионално развитие, транспорт, подкрепящи технологии, специализирано обучение на работното място и индивидуална супервизия на напредъка.

Основен принцип на подкрепената заетост е:
"Подкрепа - не повече, отколкото е необходимо и не по-малко, отколкото е нужно."

Трудовото посредничество при лица с увреждане се дефинира като:
Дейности, основаващи се върху оказване на помощ на лице с увреждане, търсещо желана и подходяща работа, както и на институция (организация), да намери подходящ работник за обявено от нея свободно работно място.

Цел на трудовото посредничество при лицата с увреждане, е:

• Предоставяне на подкрепа и помощ на лице с увреждане, което търси работа, да намери и задържи желано от и подходящо за него работно място;
• Предоставяне на подкрепа и помощ в първоначалните етапи на професионална адаптация.

С трудовото посредничество при лица с увреждания се занимават специално подготвени работници, наричани трудови посредници. Това са хората, които предоставят различни по вид, честота и количество социални услуги на лицата с увреждания в процеса на търсене и намиране на работа, включително подкрепа на лицето с увреждане в процеса на приспособяване на работното място и изпълнението на професионалните задачи и оказване на помощ на работодателя за по-бързото приемане на работника с увреждане.

Вижте още: Моделът за подкрепена заетост и трудово посредничество в България