Независимо от наличието на регламенти и мерки, относно повишаването на равнопоставеността на хората с интелектуални затруднения, в България все още няма реално действащи програми, които да предлагат подкрепена заетост и посредничество при наемане на работа. Намирането на работа е основно предизвикателство пред тях и е особено трудно за младите хора с интелектуални затруднения. Стигмата която продължава да ги съпътства е причина за тяхната изолация и нарушени човешки права сред които основно право е правото на труд. У нас представата за хората с интелектуални затруднения все още се свързва с идеята, че те не са способни да водят „нормален" живот и като цяло са безполезни за обществото. Тази група хора често прекарват дните си сами или затворени в тесен семеен кръг, без смислени занимания, пълноценни социални контакти или възможности за избор и развитие на потенциала си.

Към неблагоприятните фактори за увеличаващата се численост на хората с увреждания, като рискова група на пазара на труда, се добавят и изградените отрицателни стереотипи в обществото, но най- вече липсата на адаптирани работни места и достъпът до тях. Ограниченията на околната среда създават по-големи прегради пред социалното включване, отколкото функционалните увреждания на лицата.

Наследените от миналото стереотипи и предразсъдъци водят най-общо до три типа реакции (нагласи) у работодателите: от една страна все още няма достатъчно изявена у тях нагласа да наемат хора с увреждания, а от друга - високото ниво на безработица се използва, за да се внуши, че те нямат шанс да получат заплатена работа. Третата реакция често се изразява в това, че на хората с по-сериозни увреждания се гледа просто като на хора, негодни за работа. Днес, на базата на опита от прилагането на добри практики в областта на трудовата заетост тези нагласи все повече се променят и работодателите показват вече известна готовност да наемат хора с увреждания, защото наетите работници и служители с увреждания са доказали, че са в състояние да изпълняват поставените им задачи. Пример за такава практика, възприета в Европа още от началото на 90-те години и набираща тепърва скорост у нас, е подкрепената заетост.

Вижте още: Програма за подкрепена заетост в Дневен център „Светове“